Димитър Николов Асенов – роден на 10.05.1840 г. в град Сливен. Той е петия син в многодетното семейство на трудолюбивите Никола и Маринка Асенови. Баща му се занимавал с производство на кебена (кожухчета) и си спечелва име на един от известните сливенски майстори. Благодарение на доброто си материално състояние, той предприел пътуване с цялото си семейство до Ерусалим за поклонение на Божи гроб. От тогава двегодишният Димитър става “хаджи”.
Детството му минава в игри сред децата от махалата “Клуцохор” и ги предвожда като “войвода” срещу съседските деца. Вечер край огнището той слуша с интерес разказите на сладкодумната си майка за подвизите на своя дядо Желязко Палабоюка, от името на когото турците треперили.
Образованието си получава в гръцко училище. Възпитаван в патриотичен и борчески дух, Хаджи Димитър израства като свободолюбив и непокорен момък. Все по-осъзната става омразата на малкия Димитър към робството, все по-дълбока любовта и уважението му към всичко българско.
В освободителната борба срещу османската власт се включва през 1860 г. едва 20 годишен. Принуден да забегне в Балкана, той се присъединил към четата на Панайот Хитов и става неин байрактар. От 1860 г. до 1864 г. той обикаля с четата. През пролетта на 1864 г. заминава за Румъния, свързва се с Георги Сава Раковски и се сдружава с него. Хаджи Димитър участва във Втората българска легия и през 1868 г. след нейното разпадане, заедно със Стефан Караджа започва организирането на чета в околностите на гр. Гюргево. Целта на четата била да стигне Стара планина и да вдигне народа на въстание.`
В началото на юли 1868 г. 130 четници начело с двамата войводи се събират в чифлика на един българин при румънското село Петрушан. Повечето то четниците имали известна военна подготовка и въоръжени с пушки, револвери и ножове. Четата имала две знамена, ушити от една българка – браилчанка. На едното то тях бил изобразен лъв и надпис “Свобода или смърт”, а на другото – лъв с надпис “За вяра и независимост” от едната страна и “На оръжие, мили братя” от другата. В определения ден четниците се облекли с бунтовнишка униформа, сложили калпаци с малки лъвчета, а Хаджи Димитър и Стефан Караджа се облекли с красива воеводска униформа и калпаци с перо.
Четниците преминават река Дунав на 6.VІІ. при с. Вардим край устието на река Янтра и се спускат на юг към Стара планина. По петите им тръгнали османските потери. Завързали се сражения при с. Караисен (днес - Великотърновско), край с. Патреш близо до Карапановата кория (Великотърновско), до с. Вишовград. Успяват да отблъснат всички атаки на противника. След тези сражения, четата загубва близо половината от своя състав. Останалите четници продължават по предварително начертания път. В местността “Канлъдере” четата е изненадана и разбита, а Стефан Караджа ранен и заловен от турците. С останалите 40 четника Хаджи Димитър пробиват обсадата и успяват да се изкачат на Стара планина между връх Св.Никола и връх Бузлуджа.
На 18 юли 1868 г. четата е обградена от всички страни. Настъпил последния геройски бой. Той бил неравен, но траел повече от 3 часа.
Хаджи Димитър се бил до последна капка кръв и геройски паднал за свободата на своята родина.
Вестта за героичния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа бързо се разнесла не само из цялата наша страна, но и в чужбина. Народът създал прекрасна легенда, че Хаджи Димитър е жив и още води дружината си из Балкана. От уста на уста се предавала народната песен за безсмъртния войвода:
