Хаджи Димитър
Димитър Николов Асенов е роден на 10.05.1840 г. в град Сливен. Той е петия син в семейството на Никола и Маринка Асенови. Баща му се занимавал с производство на кебена (кожухчета) и бил един от известните сливенски майстори. Благодарение на доброто си материално състояние, той предприел пътуване с цялото си семейство до Ерусалим за поклонение на Божи гроб. От тогава двегодишният Димитър става "хаджи". Детството му минава в игри с децата от махалата "Клуиохор". които предвожда като "войвода" срещу съседските деца. Вечер край огнището той слуша разказите на майка си за подвизите на своя дядо Желязко Палабоюка, от името на когото турците треперили. Образованието си получава в гръцко училище. Възпитан в патриотичен дух, Хаджи Димитър израства като свободолюбив и непокорен момък. Все по-осъзната става омразата му към робството, а любовта му към всичко българско - все по-дълбока.
През 1860 г. едва 20 годишен се включва в освободителната борба срещу османската власт като се присъединява към четата на Панайот Хитов и става неин байрактар. Четири години той обикаля с четата. През 1864 г. заминава за Румъния, свързва се с Георги Сава Раковски и се сдружава с него. Хаджи Димитър участва във Втората българска легия. През 1868 г. след разпадането и, заедно със Стефан Караджа организира чета в околностите на гр. Гюргево с цел да вдигне народа на въстание. В началото на юли 1868 г. 130 четници начело с двамата войводи се събират в чифлика на един българин при румънското село Петрушан, въоръжени с пушки, револвери и ножове Четниците преминават Дунав на 6. VII. при с. Вардим и се спускат към Стара планина. По петите им тръгват османските потери. Четниците успяват да отблъснат всички атаки на противника, но загубват близо половината от своя състав. Останалите четници продължават по предварително начертания път. В местността "Канлъдере" четата е изненадана и разбита, а Стефан Караджа ранен и заловен от турците. Хаджи Димитър с останалите 40 четника пробиват обсадата и успяват да се изкачат на Стара планина между връх Св. Никола и връх Бузлуджа.
На 18 юли 1868 г. четата е обградена. Последния неравен бой продължил повече от 3 часа. Хаджи Димитър се бил до последна капка кръв и геройски паднал за свободата на своята родина.
Вестта за подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се разнесла из цялата страна и в чужбина. Народът създал прекрасна легенда, че Хаджи Димитър е жив и още води дружината си из Балкана. От уста на уста се предавала народната песен за безсмъртния войвода:
Всякой българин от сърце
хвала нека въздаде
Хаджи Димитру войвода,
тоз юнак непобедим.
А Христо Ботев обезсмъртил героичната му слава в стихотворението "Хаджи Димитър": "Жив е той, жив е!" |
